публикувано

Въпреки че чешмяната вода обикновено отговаря на стандартите, ние не винаги приемаме нейния вкус, мирис или факта, че твъде много изсушава кожата. При такива обсотятелства е добре да се погрижим за нейното качество сами.

Наличието на хлорни съедининия

В повечето ВиК дружества, водата се подлага на химична дезинфекция, която осигурява бактериологична сигурност и пречистване на водата от паразити.

Дезинфекцията се извършва от хлорни съединения (газообразен хлор, хлорен диоксид, натриев хипохлорит) и това, което ние възприемаме като неприятна миризма и вкус на чешмяната вода е обикновено само хлорни съединения.

В различни места на водопроводна мрежа водата има различно съдържание на хлор.

Твърдост на водата

Твърдостта на водата е в следствие от високата концентрация на калциеви и магнезиеви соли. Нормите* определят приемлива твърдост на водата, но в много широк диапазон (60-500 мг CaCO3/dm ³). Чешмяната вода обикновено е прекалено твърда.

Много твърдата вода остава отлагания в тръбите и котлен камък в котлите и по нагревателите на съдомиялни машини и перални, а също така води до увеличено потребление на козметични, перилни и почистващи препарати.

Това може да бъде причина за недобро изпиране на дрехите и освен това, изисква се повече количество твърда вода, отколкото мека, за да изплакнете от сапун и миещи средства. Някои хора предпочитат мека вода, други - с по-висока степен на твърдост.

Вторично замърсяване

Водоснабдителните компании гарантират качеството на водата в точката на въвеждането и във водопреносната мрежата, но водата може да бъде вторично замърсена и качеството да се промени по пътя към получателя.

В резултат на вторично замърсяване, чешмяната вода е обект на микробно замърсяване и паразити могат да бъдат намерени в нея, това, което се взема под внимание при дозиране на дезинфектанти, но това от своя страна води до излишъкът им във водата и неприятната миризма на хлор. Задължението на ВиК дружеставта е да се предотврати вторично замърсяване на водата, причинено от както следва:

  • производство на водопроводни тръби от неподходящи материали, които влизат в нежелани реакции с вода;
  • лошото състояние на водопреносните тръби, което може да предизвика прекалено високо съдържание на желязо, нежелано оцветяване на водата или миризма на сероводород ;
  • течове на водопроводните тръби, поради което различни примеси могат да влязат вътре, обикновено големи механични частици, които правят органолептичните свойства на водата по-лоши. Тези частици могат да се натрупват, и на свой ред това може да допринесе за развитието на биофилм, т.е. тези слоеве от утайки, в които микроорганизмите да растат. Развитието на биофилм също може да е в следствие от лошо състояние на тръби или тяхното производство от неподходящи материали.

Вероятно тези явления могат да стимулират биологичната нестабилност на вода (само в биологически стабилна вода, която водоснабдителните компаниите опитат да осигурят, не трябва да има повторно развитие на микроорганизми по време на транспортиране или съхранение).

Инж. Анна Чмиел, доктор на науките

 

* Наредба №9 на министъра на здравеопазването от 16.03.2011г. относно качеството на водите за питейни нужди, предназначени за консумация от човека (обн. В Държавен вестник бр.30/28.03.2001г.).


източник: http://www.budujemydom.pl/woda-i-kanalizacja/11390-co-pogarsza-jakosc-wody

връщане